Силната топка

„Силна топка” или повече познат като „Пауърбол” е джаджа станала хит в последно време. Всъщност играчката е изработена от NASA като уред за физическа тренировка на астронавтите, тъй като в космоса поради липса на гравитация вдигането на тежести е безмислено.
         Уредът представлява жироскоп. В самото кълбо се намира ротора, който се движи във всички посоки. За да започнете тренировка трябва първо да засилите ротора с помощта на специално въженце. След което с ритмични кръгообразни движения на ръката можете да подържате тази скорост или да я ускорите. Увеличаващите се при това жироскопични сили правят ускоряването все по-трудно.

         Играчката разполага с вграден компютър, който отчита

моментните обороти, максимално достигнатите обороти, също така и брой обороти направени за всеки 30, 60 и 90 секунден интервал. За момента световният рекорд е 16 218 оборота в минута.
          

По научни изчисления при въртене на ротора с 15 000 оборота в минута, силите упражнявани върху ръката се равняват на около 18 кг. Уреда е много удобен за офиса, като средство срещу схванатите ръце от компютърната клавиатура.
         На всичкото отгоре това причудливо творение на механиката не се нуждае от батерии, тъй като има в себе си вградени, които се зареждат от енергията на въртене, която същевременно захранва и светодиодите.

Хвърчилото...ама не на баба ти

Хвърчило  (или на англ. Kite (кайт)) е нещото с което повечето от нас са си играли като деца, днес ще ви покажа как съвременните технологии са позволили то да еволюира и да се превърне в нещо още по-забавно.  Ще ви покажа два от по-интересните модела хвърчила: „крило” и „делта”. Въпреки популярността на хвърчилата, напоследък доста рядко можете да видите такова в небето.        
                Първо да обърнем внимание на „делтите”, наричат ги още така и спортни. Тези хвърчила са доста интересни за управление, защото с тях можете да правите най-различни трикове, от сорта на лупинги и стремглави завой. Самите хвърчила изискват постоянен вятър, тъй като ако вятърът е на пориви управлението е по-трудно и често хвърчилото пада. Хвърчилото разполага с два линии, за всяка ръка, посредством които да го управлявате. Вашата позиция от която да карате „делта” хвърчило трябва да е с гръб към посоката на вятъра, за да може хвърчилото да полети.              
                „Крилата” са също доста интересни хвърчила. Те се използват в много спортове, като кайт сърф, парапланеризъм и др. Те имат силата да вдигат предмети, затова дори ги наричат „power kite” (от анг. сила), с тях можете да се забавлявате не по-малко от „делтите”. Едно от интересните занимание с този вид хвърчила е да бягате по хълмовете и да се оставям силата на хвърчилото да ви носи из полята, летенето зависи от големината на крилото, вашата тежест и вятъра.

Йо-йо … играта се променя

                Доста от вас са чували за играчката йо-йо, макаричка с въже, която при пускане се връща в ръката.  Смята се, че праподината на играчката е Филипините, като тогава е била използвана за оръжие. Първият сериен производител на йо-йота еПедро Флорес, който през 1928 г. отваря цех за йо-йо в Санта Барбара, Калифорния:  започва с една дузина ръчно изработени йо-йо, а към края на 1929 г. вече се радва на такъв успех, че произвежда по 300 000 парчета дневно.
                Революцията на йо-йотата е в края на 20ти век, когато в една такава играчка се поставя лагер. Тогава освен основното движение „нагоре-надолу” играчката получила и друга възможност, да се върти известно време в края на конеца и да се вдигне по сигнал на играещият. Новата възможност на играчката предоставяла с нея да се правят сложни трикове, което отново възродило интереса към йо-йото.
                Благодарение на новите технологии йо-йотата в днешно време позволяват правенето на безброй трикове и комбинации.  Най – голяма популярност на този спорт има в Америка и Япония. Организират се състезания, като дори има и Световно , дори малка държава като България си има своя отбор по йо-йо и национално състезание.
                Йо-йото прогресира, а с него прогресират и техниките за игра. До момента са познати 5 основни стила на игра с йо-йо, като за всеки стил се изисква специално йо-йо:

1a

1а- основният стил в йо-йото, при  който въженцето е вързано за макаричката и за пръста ви

2a

2а- стил който се играе едновременно с две йо-йота, които са доста бързи

3а- стил отново с две йо-йота, но използваните йо-йота са от стил 1а

5a

4a

4а- стил при който въженцето не е вързано за самото йо-йо и то „лети” във въздуха

5а- стил при който въженцето не е завързано за пръста ви, а е поставена тежест, която държите

3a